Атанас Икономов е добре познат на читателите на „Знаме“. Неотдавна той издаде книгата „Моите разочарования и изненади“, мемоарни размисли (2024г., изд. „Българска книжница“-София). Роден е на 14 август 1933 г. в с. Нова Ловча,Гоцеделчевско. Учи в началното училище на родното си село, прогимназия в с. Гайтаниново, средно педагогическо в Гоце Делчев. Завършва специалност „Педагогика и история“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. Трудовата му дейност започва в родното село, а после в редица селища на Кърджалийски, Смолянски и Пазарджишки окръзи е учител, зам.-директор и директор на училища. Работи като директор на българското училище в Будапеща, Унгария, като инспектор и началник-отдел „Народна просвета“; като директор на „Държавен архив“ – Пазарджик. Автор е на „Водното дело в Пазарджишки окръг“ (1990) в съавторство с Надка Митрева; „Моят живот от Алиботуш до Будапеща“ (2005); „От Алиботуш тръгнах“ (2009); „Село Ловча – жертва на безумието на Великите сили“ (2016).
.jpg)
Книгата „Моите разочарования и изненади“ съдържа 100 страници – мемоарни размисли. Икономов споделя и разсъждава
главно за противоречията и сблъсъка с негативни събития, явления и странности от всякакъв вид
Те, казва той, „засядат дълбоко в съзнанието и душата на човек и той ги носи дълго време, дори до края на живота си.“ В уводните си думи разкрива, че разочарованията и изненадите са изиграли ролята на мотиватори в неговото съзряване и формиране на верни критерии за самооценка. И казва: “Продължавам и сега да ги анализирам, да се поучавам от тях, да стъпвам здраво на основите на коефициента на полезното им въздействие.“
Като педагог прави опит да използва разочарованията и изненадите, тяхната роля във функционирането на обществото – възникването им, мястото на хората в тях, последствията в положителен и в отрицателен аспект, търси поуката за преодоляването им. Те повече от всичко друго мотивират
желанието на автора не само да разкаже, но и да предпази
Несъмнено възниква въпросът как в тази пределна възраст Икономов, тъй да се каже, „се навива“ да осъществи този свой порив? Отговорът се крие в горните разсъждения и в нещо друго: От 90-те години тази идея зрее у него и за шест месеца тези разсъждения вече са налице. Значителен стимул е подкрепата на баща му, който винаги е бил като пример на твърдост и непоколебимост. В разказа си, при сблъсъка с обучението си, пише: “Бях накърнил жестоко честта и достойнството на баща си, бях потъпкал неговите ежедневни грижи към мен и семейството ни… Разочаровах се напълно от себе си! Потънах в размишления. Разбрах, че трябва да променя пътя, по който бях тръгнал…“
Подобни разсъждения следват почти навсякъде в книгата. И то винаги след сблъсъците на съдбата, но срещайки се
с твърдото обещание пред бащата, пред собственото си решение за промяна
Четем за много преживявания в годините. Има много описани сблъсъци и опитите да ги преодолее и реши в интерес на околните. Впечатляващ е разказът за електрификацията, силно стресиращи са възпитателните изненади и разочарования - в обучението, в кооперирането на земята /моменти, които предизвикват смях, но през сълзи/. Не липсва и разочарованието даже от промените на природата, но и тук авторът силно изявява своята амбициозност, воля и решителност. Разказът е увлекателен, представите са точни.
Във втората част вниманието е насочено към
проблемите на Човека в обществото
– новите разочарования от действията на властимащите, които са забравили за обикновения човек и неговите проблеми, осъществявайки своето диктаторско отношение. Икономов се спира доста пространствено върху моментите с преяждането с власт, което се оказва пагубно, „дълбоко порочно и разочароващо явление“. Примерите са точни, езикът е заклеймяващ, изводите – решителни. Особено що се отнася за „партийните другари“: „Явно партийният живот, дългогодишното началстване в Партията са дърпали юздите за… промяната /на човека/… В този аспект носи успех лицемерният подход, практикуван в партийната работа, както и явлението „наше момче“, което партиите след 1989 г. превърнаха в принцип“...
Силно ударение авторът слага на главите „Разочароващ преход от 1989 година“
и „Държавен и партиен канибализъм“. Икономов разсъждава емоционално за произхода на явлението и неговото протичане.
Връщане към личните проблеми в семейството прави в един завършващ момент авторът: загубата на съпругата, болестите и борбата с неприятностите, както и проблеми на синовете. Но с помощ от близките проблемите са решени.
Интересен завършек на книгата са коментарите на Икономов върху политическите събития у нас и в света:
войната в Украйна, конфликтът „Израел – Хамас/Палестина“ и участието на САЩ в тях
Явно това е емоционален импулс на Атанас Икономов, който не може да стои настрана от събитията по света… В своето „Заключение“ той се призовава: „Човешките общности да не стоят в основата на причините за възникването на отрицателни изненади и разтърсващи разочарования. Градивно е да водят люта битка с тях. Така ще допринесат за прогреса на държавата. Какъв по-голям постоянно действащ патриотизъм от това?“
Като притурка в „Моите разочарования и изненади“ са поместени снимки от личния архив на автора; приложения – наименования на градове, села, местности; диалектни думи. Всичко това допълнително обогатява съдържанието на книгата.
Екатерина ДАНЧЕВА
