Да дойдеш от Камерун в Пазарджик, за да намериш детето си след като си бил изоставен без никакви документи и е трябвало да се бориш за оцеляване в Кипър, Гърция, Турция, България. И накрая да го гушнеш след като си преживял морска буря и си лежал в чужд затвор четири пъти в опит да преминеш нелегално граници. Крехката Розин го може, защото е силна жена, макар да се е борила сама и в Камерун, и в Кипър, и в Турция, и в Гърция. Всъщност не сама, защото добри хора има навсякъде. Включително и в Пазарджик, където сърцати адвокати и хотелиерка й дават безплатна правна помощ, подслон, храна…
Само пред „Знаме“ тя разказва кошмарната си история, започнала като любов от пръв поглед с нашенец от брациговско село, романтична сватба, появата на обичано бебе. Това е продължението на историята, която описахме ТУК.
РЕЗЮМЕ: През 2018 г. Розин бяга от Камерун заради християнската си вяра и междуфамилна вендета. Докато е в бежански лагер в Юген Кипър се запознава с българина Красен Манев (името е променено, б.р.) от брациговско село. Женят се на 3 август 2020 г., а на 5 септември 2020 г. се ражда синът им, кръстен на бащата на Красен. Розин е с прекратени права на бежанец и подава молба за промяна на статута, вече като омъжена. Мъжът й обаче я кара да тръгват за България, откъдето да продължат за Франция, уверявайки я, че кипърските власти отказват да й издадат нови документи. Впоследствие се оказва, че документът е бил издаден и я чакал да си го вземе. Влизат в България през Северен Кипър и в София Розин е задържана с бебето.
След проверка й дават 15-дневна виза, с която да отиде в Турция
(понеже е дошла в страната ни от турската Севернокипърска република) и там да получи 90-дневна виза за престой у нас. Използвайки тези 15 дни камерунката идва в родното село на Красен, мъжът й подготвя документи в Пазарджик. Изчакват получаването на виза от консулството на Турция в Пловдив и тръгват за Турция, за да получи тя визата за България. Розин е увещана от семейството на Красен да остави детето си в къщата на родителите му, защото ще отсъстват само за ден. В Турция обаче й отказват виза, а
на връщане Розин не е допусната в България – 15-дневната виза е изтекла
Красен я изоставя, вземайки документите й, с обещанието, че ще ги даде на адвокат у нас… След което той и семейството му блокират телефона на Розин. Тя е без пари и документи в Турция – добира се до Анкара, а после до Измир. Принудена е да работи най-черна работа, за да пести пари и да мине нелегално от Турция през Гърция в Кипър, където да оправи документите си и да се върне легално в България.
Четири пъти я хващат в морето при опит за нелегално преминаване с други мигранти
Три пъти лежи в затвора, а на четвъртия път бяга още в ареста... Бог чува молитвите й. Когато е останала без пари, с нея се свързват хора, които познава от предишни опити за преминаване. Те плащат и нейното място. Насред морска буря все едно ръката на Господ ги изхвърля в плитчините край остров Кос, плачейки разказва убедената християнка Розин… Тя влиза в лагер, получава статут за защита и впоследствие се установява легално на остров Тасос, където работи в хотел на свои приятели, които нарича „мои родители”. Междувременно успява да се свърже с Красен във Фейсбук и започват комуникация. До момента, в който му казва, че тръгва за Пазарджик.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РАЗКАЗА НА РОЗИН:
„На 20 декември бях в Пазарджик. Последният разговор с бащата на детето ми бе на 14-ти, когато му казах, че идвам в България. Тогава той ме сюрпризира. Съобщи ми: „Аз се разведох с теб в твое отсъствие. Получих правата на детето. Може да го видиш само когато аз реша!“. Така ми каза, имам снимки на този чат! Но аз пристигнах тук на 20 декември - на автогарата имаше шофьор на такси и го помолих да ме свърже с адвокат. Така се срещнах с пазарджишки адвокат и му разказах историята си, а той ми поиска 2000 евро, за да оправел нещата. Обясних, че нямам толкова много пари. Тогава се съгласи на 1500 евро. Нямах избор, никого не познавах. Отидохме при нотариус,
подписах нещо и му дадох половината сума - 750 евро
Адвокатът дойде с някакъв мъж, който бил преводач. След нотариуса отидохме с таксиметровия шофьор в селото на Красен. Майка му все едно видя призрак – мислеше, че съм умряла. Бях последното нещо, което очакваше да види! Категорично отказа да ме пусне в къщата, за да видя сина си! Молех се, плачех, паднах на колене, тя викаше: „Не, не, не!”… Паникьоса се и веднага се обади на сина си, а аз останах навън да го чакам. Дойде Красен, каза, че мога да си видя момчето за малко. Но дълго време говореше нещо с шофьора на таксито, станаха чак приятели. Не разбирах...
Покани ме да вляза, детето дойде и аз го гушнах!
Бях толкова щастлива! Но те казаха: „Сега си тръгвай, детето трябва да спи”. И обещаха да ми дадат да го видя, ако се върна в неделя. Бях купила две големи торби с играчки и дрехи и исках да ги донеса… На другия ден се обадих и питах кога да дойда. Отвърнаха, че детето сега е болно и не мога да го видя. Не разбирах тази майка на мъжа ми! Тя държи детето – все едно тя го е родила. А същата като моята история се повтаря с нейната дъщеря – която има дете от румънец в Кипър и я е страх, че ще й го вземе, затова сезира полицията… И въпреки това и дъщерята, и майката, ме измъчват по този начин!... Добре, но аз съм майка, която си иска детето! Защо ми го причиняват?! Нямам родители тук… А сестра му и обидни съобщения във Фейсбук ми праща… На втората ми среща със сина ми носех дрехите и играчките - даже за детето на сестрата носех подаръци. Те ми казаха - остави ги. Пуснаха ме с условието, че не мога да изляза от къщата със сина ми. След като мина малко време пак ме отпратиха, защото той трябва да спи. Толкова тъжна и объркана бях. Не знаех какво и как се случва, на какво имам право.
И по това време Бог ме срещна с едно момиче в Пазарджик,
чието семейство има хотел, а то самото е адвокат – настаниха ме безплатно в хотела... И безплатно с други адвокати започнаха да ми помагат! И тогава разбрах за делото. Оказа се, че юристът, на когото дадох 750 евро, още тогава е знаел, че има дело, че то е приключило, но ми е взел парите да ме представлява по… същото това дело?! С новите ми приятели намерихме делото – не разбирах как е имало такъв процес без да съм уведомена. Видях решението, протоколите, с адвокатите отменихме пълномощното на адвоката, който отказа да ми върне 750-те евро. (Бел. ред. Срещу адвоката
е образувано дисциплинарно производство в Адвокатска колегия-Пазарджик,
още повече, срещу него и преди са постъпвали сигнали за подобни случаи - има и преписка в РУ-Пазарджик.) С тяхна помощ ходих да си видя отново детето и успяхме да се разберем със семейството на Красен да го пуснат с мен за определени часове – според решението на делото съм имала право да го виждам - че мога да виждам момченцето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца. С преспиване. А те ме гониха и не ме допускаха, и го настройват срещу мене, травмират го и сега!… Но вече ми дават да го виждам, макар и не с преспиване. Но ще водим дело за присъждане на родителските права и аз съм толкова благодарна на всички тези добри хора, които срещах навсякъде! На тях и на Бог!...”.
РАЗКАЗ НА СЪГРАЖДАНКА, ПОМАГАЩА НА РОЗИН:
„Розин говори само на френски, а аз знам френски. На 20-ти декември валеше силен дъжд и бях излязла до куриера. Бях излязла и пътищата ни с Розин се пресякоха. А тя, милата, беше в такъв шок! Говореше с такава бързина, че нищо не разбирах от френския й. Но се оказа, че не знае името на адвоката, който я завел при нотариус. После вече разбрах цялата история и плаках с нея. Тя реве и аз рева! И я оставихме в хотел. Тя и сега ни благославя, че сме помогнали, но това е естествена човешка реакция. Видяхме пълномощното и там се цитираше номера на делото за развод, което далеч преди това е с влязло в сила решение от 21 ноември 2024 г. на Районен съд-Пещера (показва документите, б. р.). През лятото Красен е поискал образуване на дело за развод и е заявил, че не знае адреса на майката – след като не могла да бъде призована са й назначили служебен адвокат, който да я представлява в нейно отсъствие. В съда са ги развели и той е взел правата над детето.
Трябваше да действаме бързо но по празниците никой не работеше
Все пак една адвокатка успя да направи справка и видя кой адвокат я е представлявал по делото. Обадих му се, той извади документите и Розин видя решението. Видя протоколите, в които майката казва, че имат къща на два етажа, а вие видяхте къщата какво представлява – къща с три стаи, в които живеят майка и баща, трите им пораснали деца, внучето на сестрата на Красен и неговото дете... Розин не можеше да повярва как е възможно! Ние също. С моя колежка отидоха да отменят пълномощното на адвоката, който междувременно спрял да й вдига телефона.
А пълномощното е за това да я представлява по делото, за което е влязло в сила съдебното решение!
Той е цитирал номера на делото – тоест направил е предварително справка и е видял, че то е решено! Когато е отишла с подаръците, е било третия уикенд от месеца – това е бил нейният уикенд. Те й взеха играчките и я изгониха и тя много плака тогава. Ама тогава още не знаехме за решението по делото. Но като разбрахме, на първата събота и неделя Розин и друг колега отидоха да искат свиждане. То беше „болно”, но след натиск казаха, че ще го дадат. С преспиване. Предложих им, ако толкова се притесняват, да им осигурим стая в хотела, да спят в съседство. И те дойдоха!
Ние – щастливи! Тя – щастлива!
Влизат в хотела и изведнъж бабата отсече: „Не, не, детето тук няма да стои!”. С адвоката се чудим как да реагираме. И слязохме в пицарията долу – никой нямаше, топло, спокойно, а бабата постоянно го дърпа – ела, ела! Тя вика, оставете ми го, то ще свикне с мен – ние по интернет си говорим с него! А бащата стои и мълчи като… да не казвам като какво. Успяхме да ги убедим тогава да отидат в тяхната къща с Розин. А тя в колата получи паник атака. Помислила си е: „Тези искат да ме убият, аз съм сама с тях!”. А детето е близко с нея – още тогава започнаха да си играят. На другия ден сутринта след пицарията колегата и Розин отидоха с колата. Детето пак спяло, но те го взеха. Розин го води и в магазин, купи му голяма кола, ето клипчето… Ето и снимка в момента, в който го взима – как й се радва! Дадоха й го в 13,40 и казаха до 17 часа да е там.
За тези два часа, в които бяха заедно – ами изпълни ни се душата!
Тя ми пращаше снимки и клипове на споделено щастие – купи му кола, нахрани го, забавляваха се! И тя беше вече друг човек! Това й събра енергия, за да продължи да се бори. Много е силна. Събрахме много документи. Хората на Тасос, които тя нарича „втори родители”, ги изпратиха, а ние ги преведохме. Тя няма пари, затова ние оправяме нещата от сърце. Не е важно кои сме. Добрина се прави скришом. Аз завърших във Франция, живях сама, знам какво е да си в чужда държава. А и съм майка. Сега чакаме изпълнителен лист, за да тръгне изпълнително дело, за да може тя да взема детето с преспиване. Адвокатът на Красен ни уведоми, че бащата е съгласен даже на споделено родителство. Тя се зарадва. Бил съгласен да го пусне за 20 дни даже… И на следващия ден… адвокатът се обади, че Красен иска да заведе допълнително дело за ограничаване на режима – детето да не е с преспиване при майката! Но какъв е този режим – тя ще пътува от остров Тасос два пъти седмично до Пазарджик – за два часа?! Така че тук ще се води дело за правата на детето.
ПОТЪРСИХМЕ КОМЕНТАРА НА КРАСЕН
Той искрено се изненада, че го търсим и буквално си глътна езика. Не каза нито дума. Не направи опит да ни потърси в следващите десет дни, за да изрази своята и на майка си и сестра си гледна точка. Все пак сме готови да поместим и тяхната истина по темата. Тема, която ще продължим да следим и в съдебната зала.
И ПАК ДУМАТА ИМА РОЗИН
Благодаря на всички добри хора, които ми помагаха и ми помагат! Благодаря на Бог, че ме срещна с тях! Вярвам, че ще се съберем с детето ми. Аз живея и работя в хотел, където „мама“ ми е шефка. На Тасос сме и тя все едно ме е осиновила. Обичат ме и искам да заведа детето си там. И няма да има нищо по-хубаво от това!
„Знаме”
