Продължение от брой 44/2025г.
След неуспеха на четите в Малашевско, Петричко и Горноджумайско ВМОРО се подготвя за всеобщо въстание в Македония и Одринско. На проведения конгрес през януари 1903 г. в Солун е взето решение още през същото лято да започне въоръжена борба за автономия на Македония и Одринско съгласно предвиденото в член 23 и член 67 от решението на Берлинския конгрес. Дошло е времето за отплата. На 20 юли започват ожесточени боеве в Битолска, Охридска, Кичевска, Прилепска, Леринска и Костурска околии. Освободен е град Крушево и е обявена „Крушевската република“. Няколко дни по-късно боевете започват и в Странджа планина, предизвикани от Одринския революционен окръг. От главния инспектор на румелийските вилаети – Хилми паша, научаваме, че в Битолско българските селяни масово се присъединявали към четите, които нападат мюсюлманските села, а няма на разположение свободна войска, моли за такава чрез телеграма до Великото везирство, като го уведомява, че пристигат сведения за въстания и в Прилеп, Охрид и Кичево.
Турското правителство започва да разпространява неверни известия за жестокости, вършени от въстаниците спрямо мирното мохамеданско население в Битолския вилает, за да оправдаят башибозушките изстъпления спрямо размирените роби. От задграничното представителство на ВМОРО опровергават клеветите на турското правителство и съобщават, че не третират като врагове гърци и турци. „Наш враг е само турското правителство и оня, който излезе с оръжие или с донос против нас или отиде да се разправя с беззащитните старци, жени и деца вместо с нас, с него ще се бием, нему ще отмъщаваме…“.
Екзарх Йосиф до българското правителство съобщава за натиска на султана въстаниците да сложат оръжие и неговото нежелание да стори това.
Ръководителите на Илинденското въстание в Костурския край уведомяват чуждестранни консулства в Битоля за изгорени 23 български села, за убити и пленени старци, жени и деца от турската войска и башибозук.
Недобре въоръжените българи водят тежки сражения с 80-хилядна турска армия почти три месеца след избухване на въстанието. Последствията са катастрофални - ограбени, опожарени и опустошени села, а населението е принудено да избяга и да потърси убежище в Княжеството. Главният щаб на Втори македоно-одрински революционен окръг се обръща към българското правителство с искане на помощ за въстаналото население, като описват ситуацията за трагична. Свещениците и учителите са в четите, училищата са затворени – „никой не мисли за науката, когато е поставен вън от законите на страната, защото носи името българин и се бори с глада.“ Вследствие турския терор населението е разпръснато, а неизбягалото, ако желае да бъде пощадено, трябва да мине под ведомството на Патриаршията с цел да бъдат загубени от българската черква и нация.
Участникът в разпределението на помощите след потушаването на Илинденското въстание Артър Ж. Ивънс, член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония, публикува статия във в. „Таймс“. Прекосил Македонска област, пише, че по Вардарската долина има някои турски села, има гърци, албанци към западните и северните краища и румъни – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции в планинската верига на Пинд, но има всеобща заблуда: „Там няма „македонци.“ Там са българи.“ „Фактът е, че дори в тази страна, и то при заинтересованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от населението е славянска, говорещи характерно български диалекти. Българските изговори, като например поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопския район, понякога претендиран от сърбите, на които истинската реч започва само че северно от Шар планина, Където пък гръцкият елемент при някои малки градове, като Костур например, е в мнозинство, той пък е превишен от многобройните български села наоколо. Това голямо надмощие на българския елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори от консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля“.
Йордан МАДАРОВ
Следва продължение
